Точно навреме

Ще ти разкажа една история.
Не, не от изтърканите притчи и небивалите приказки, а нещо реално и по-красиво от фантазия.
В свят с объркани представи и желания, с различни ценности и правила, пътуваше един влак. Нещо като обратен път към ежедневието, по който ме изпрати съдбата. Не вярваш в нея? Аз също. Наречи го както искаш, просто има ги и тези моменти, в които сякаш точните хора се появяват в правилния момент и на правилното място.
И те дойдоха. Интересно как на седалката до теб може да пътува всеки. Никога не знаеш историята и мъдростта му, а и не опитваш да разбереш. Просто поредното лице, което паметта ти ще заличи, поредното пътуване, поредната тиха дрямка под звука на удрящите се влакови колела. Ръми, а картините се нижат една след друга, подобно на минутите от живота ни. Тъкмо когато се унасях в мислите и сънищата си, ме събуди тих шепот. Забелязах две сенки, приближени една до друга, сякаш си споделяха тайни. Жената до мен, около седемдесет годишна, четеше днешния брой на някакъв вестник, а съпругът и я слушаше в захлас. Тя се спря за миг, извини се в случай, че е била твърде шумна и отново зачете поредната новина. Дядото се присегна към багажа им, измъкна от там кутийка с бисквити и предложи да опитам. Взех една и се заговорихме. Знаеш, възрастните хора са такива - обичат да споделят за живота и семействата си, разказват с гордост за създаденото с години и дават някой друг съвет за живота ти по-нататък. Друго е когато чуеш за преживяното от двойки като тази, още повече ако усетиш от самото начало истинската обич, вплела корени в душите им. Заговориха за миналото, за компромисите, за любовта, за децата, за мечтите и възможностите... Заговориха за местата които са посетили заедно и за тези, които тепърва очакват да видят. Дадоха ми отговори на въпроси, които хиляди пъти съм си задавала безрезултатно и чието решение съм търсила в очите на много хора. Сякаш бяха се озовали там в идеалното време с цел да ми покажат какво наистина искам.
Виждал ли си уважение и обич? Чувствата обикновено само се усещат. Ценностите на онова място обаче, сякаш бяха придобили материален вид, толкова красив и достолепен.
След като си поделиха и последната бисквитка и разказаха историята от запознанството си до онзи миг във влака, старата жена облегна глава на рамото на съпруга си, и двамата се загледаха през прозореца, обсъждайки сменящите се картини. Когато дойде време да се разделя с тях, им пожелах просто всяко следващо пътуване да е още по-невероятно и да продължават все така да осмислят живота си. Отвърнаха ми със същото и казаха, че най-важното нещо е да бъдеш щастлив и да откриеш правилния човек.
Сега въпроси нямам. Има само мъгла и тихо очакване в тялото ми. И вече знам. Искам някой, който ще ми чете. който ще пътува с мен. ще наблюдава сменящите се пейзажи през прозореца на някой влак. ще дели всяка една бисквитка. ще ми говори за семейство. дом. уют. топлина.
минало. настояще. сега.
Разкажи ми история...