Spoiled

Пътува ми се (не натам, накъдето тръгнах), стягат ми се багажи, пишат ми се дневници, чупи ми се порцелан (за хиляден път), влиза ми се в денонощна библиотека, гледа ми се свят, инвестира ми се в себе си. А досега всичко беше бъдеще време.
Обмислянето понякога идва в повече, повярвай. И ако можех да си позволя да прегреша, винаги щях да избирам живеенето без окови, понеже то все най-скъпо излиза.
Да не трябва, а да искам. 
Трябва да се превъзпитам и всъщност вече съм започнала да глезя себе си,
да се обичам
повече.