вечнослято

Малко голяма съм, за да се разпилявам отново така, за да не съм цяла, времето не стига. Слабостите стават жертва на прагматизма и се градя наново. Казвам да на всичко, което съм отричала, понеже никога не знаеш какъв пропускаш да бъдеш. Жената, която съм, чака отвън пред вратата, иска да й правя компания, в нощите, когато й се забравя и съвсем не мисли. Променям се. И докато откъсването от всичко старо, боли повече от самата промяна, монотонността убива. Колкото искам да се скрия от света, толкова искам да взема всичко от него докрай. Пред блясъка на огледалата, виждам номадското в себе си. Ще дочакам, ще има време, в което двата ми свята, ще са веднослятозавинагицяло.