вторник, юли 09, 2013

Празни пространства

След като времето мине, си мислиш колко много си искал цялата тежест да падне, да си тръгне. Искал си да не усещаш нищо и да заживееш в стерилност. И веднага щом безчувствието се случи, се питаш къде потънаха всичките вдишвания, които тогава не можеше да поемеш, тогава пространството сякаш се свиваше. Сега седиш на мястото на атомния взрив и се молиш да чувстваш отново. Понеже знаеш, че съвсем не е краят, а просто ядрена зима.
Събуди ме.

Няма коментари:

Публикуване на коментар