Преди известно време, четох някъде интервю, в което една жена каза, че ще е щастлива, ако успее да заприлича дори само с пет процента на майка си. Не мога да направя референция, не помня, но мога да ни сложа под общ знаменател. Всички всъщност.
Не се самоопределяме. Произлизаме си от корените, заложено ни е да се учим от пътя на миналото. Както Тея каза, времето заобля ъглите. Искам да премахна всеки ръб и тежест от човека, в когото чакам да се превърна. Искам да съм толкова - търпение, вяра, достатъчност. И дори само процент, би ме направил по-добра.