Миришеш ми на липи,
на неразплакано небе,
натъжено и надвиснало,
над сивкав асфалт и опустели спирки.
Прелиташ ниско
и щом спреш до мен,
нощни светлини
гасиш,
любимитемите,
в очите ми
ги давиш,
ще останеш
ще си тръгнеш
мъгла надвисва
все едно
си тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар