Разбираш, че е време да отброяваш годините наобратно, след като ученето става в пъти по-лесно, приемането също. След като максимализмът бива задушен от напористия баланс, тогава всичко се нарежда. Защото след време (когато му е времето) се съгласяваш, че не всичко може да е точно, не всичко може да пасва перфектно на всяка представа, която си начертал. За сметка на това е достатъчно добро. Нужно е да (си) си достатъчен, защото колкото и да се променяш, все се връщаш на старта. Така разбираш, че си достатъчно пораснал - ставаш гъба и попиваш одобрение към себе си. Нищо повече.