shame on me

имам си порок.
А от навиците си не се отказваме току така. Проблемът на обещанията към себе си е, че няма свидетели за тях. Казваме си, че това е краят, утре е нов ден, ново начало, време за едно по-добро Аз. Повтаряме си какво и колко заслужаваме, а после сякаш забравяме. И утре става днес, и всичко е друго, и винаги може да почакаме, може и нещата да се променят.
Не се ли умори?
..                    Не се ли отчая?
..                                         Не се ли научи?
Съдбата има ужасно чувство за хумор, колкото и силно да бягаш, колкото и да крещиш, колкото и да стискаш очите си така - широко затворени, винаги ще те удря точно там, където най-боли. И винаги ще те връща на старта. А ти отричай слабостта и продължавай да се бориш.
Още ли обичаш? Да? Нищо...
                                             И утре е ден.