четвъртък, януари 20, 2011

животът ми е черно-бял

    Поредното разочарование. Веднага се сетих за една добра реч на Орландо Блум в любимия ми филм "Elizabethtown". Смятам, че до голяма степен си казва истината..
"You know, there is nothing greater than deciding in your life that things maybe really are black and white! Аnd the guy who clearly takes you for granted, who serially takes advantage of you, is bad! And what I'm saying is good! See what I mean? You shouldn't be the substitute for anybody."
...защото трябва да гледаме на нещата реално. Ако искате се съгласете. Ако искате, разнищете тази теория до последната думичка, до последната възможност, припомнете си многото пъти, в които са ви отказвали, в които са ви разочаровали, в които са ви предавали, в които са разбивали очакванията ви. Да, приемете оправданията на тези хора, съчинете си безброй причини, поради които са предавали доверието ви и не са спазвали обещанията си. Било и то за нещо малко...
Аз пък не приемам.
Искам да се отуча да бъда добра. Искам да отуча душата си от това тихо и смирено търпение, което я е завзело. Искам да се отуча да се раздавам. Искам да се отуча от това да правя желанията на любимите си хора свой приоритет, докато моите не биват зачитани. Как?
Искам сега.

3 коментара:

  1. И какво ще стане с редките птици,тогава?!
    ще се слеят с ятото..
    И кой ще снася тогава мечти?

    ОтговорИзтриване