Гордостта е порок. Или поне така казват. Проявява се у всички и винаги е един от източниците на повечето наши действия, защото недоволството ни се поражда от чувството, че оставаме недооценени. Казват също така, че гордостта е онази невидима кост, която държи врата ни изправен. Кара ни да зарежем всичко, да хванем бензина, да залеем всичко и просто да взривим това място.
Болното място.
Молим се да изчезне, да бъде изпепелено до основи, а вятърът да отвее прахта, сякаш никога нищо не е било. Опитваме се да забравим, отблъснем, избягаме, отречем..
Всъщност това е присъщо за жените. В момент, в който се почувстваме предадени и наранени, просто тръгваме по първия път, който очите ни видят, без да се интересуваме какви ще бъдат последствията. Използваме най-добрите си оръжия, най-успешните подходи, най-силните си страни. Нямаме нищо за губене, няма повече чувства за нараняване, няма сълзи за проливане, няма думи за изричане, няма начини за спасение. Само гордост.
Всъщност това е присъщо за жените. В момент, в който се почувстваме предадени и наранени, просто тръгваме по първия път, който очите ни видят, без да се интересуваме какви ще бъдат последствията. Използваме най-добрите си оръжия, най-успешните подходи, най-силните си страни. Нямаме нищо за губене, няма повече чувства за нараняване, няма сълзи за проливане, няма думи за изричане, няма начини за спасение. Само гордост.
Нашият инстинкт за самосъхранение.
Затова намерих смелостта да те оставя сам. И затова ме виждаш толкова красива тази вечер, и затова червилото по устните ми те привлича, и затова усещаш парфюма разпръснат по гладката ми кожа, и затова ме виждаш на прага, и затова не се обръщам.. Защото гордостта ми ме спаси.
Няма коментари:
Публикуване на коментар