Казват, че промяната е хубаво нещо. Но аз мразя промените..
Точка. И ново начало. Нови лица, нови чувства, нови думи, нови дни, нови цели, нови възгледи. А как може? Как става така, че се променяме изведнъж? Как вечер заспиваш, казвайки си, че ще си нов човек на другия ден? Искам. Иска ми се да можех.. Колко хубаво звучи само. Да започнеш "на чисто", да забравиш, да продължиш напред. Или дори още по-хубавото - да простиш, да преодолееш. А дали става така? И колко ли сила и упоритост са нужни да надмогнеш страха от промяната.. Аз явно съм слаба....
Спирам за миг. Връщам се назад във времето чрез спомени. Часовникът и сърцето ми, като че ли в пълен синхрон, отброяваха минути, секунди.. назад, назад... десет.. девет... туп,туп, осем... туп.. Мислите се лутаха, чувствата преливаха, страхът побеждаваше бавно и причиняваше агонията, с която дробовете ми се пълнеха.. сега пет, туп.. четири.. И ето, идва промяната, новото.. това, от което винаги съм се страхувала..
Едно.
Една ли бях? Невероятно самотни се оказахме ние, хората. Странно е как може да се намираш сред толкова народ, а да се чувстваш сам.
Чуваха се музиката, чашите, смехът.. и думи. Толкова много думи, сякаш хората изричаха желанията си на глас, убедени, че това ще спомогне за осъществяването им. А аз мълчах и просто се взирах в чашата с шампанско. Не исках да мисля за нови цели или желания.. но не исках и да изричам стари такива. Не исках отново да си пожелавам...
Мразя Новата година.
И да - мразя промени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар