сряда, януари 12, 2011

надолу по течението

Ирония на съдбата. Така бих определила живота. Точно както в едноименния филм(който впрочем е срамота да не сте гледали) ние сме разигравани, ставайки често жертви на собствената си упоритост. Просто защото така ни се иска, просто защото трябва да обърнем хода на някое събитие, просто защото сме най-важните в живота си, ние трябва да решаваме какво ще се случва. И се започва едно блъскане на главата в стени, опити да се разбият, опити да получим нещо насила, да се откажем от навик... А когато не стане на нашето, започваме да се самообвиняваме(да, аз в това съм най-добра) и да си втълпяваме, че не правим нещата както трябва.
Никога не съм считала за непосилно да се откажа от пороците си. Един от тях е, че винаги съм вървяла с готовност за ожесточена борба в живота си, а той само на бойните полета ме изправяше. Заслужавах си го, само това виждах в крайна сметка. Докато упоритото ми Аз не се измори да се бори с вятърните мелници и не се предаде. Сега просто потушавам временните му изблици и се поддавам на една положителна промяна. Ироничното е, че не вярвах, че е възможно да я постигна, докато не видях друг да я осъществява за себе си. Чудно е как неистовата жажда на някой да промени тотално съдбата си, може да те накара да се почувстваш толкова свободен, толкова можещ, сякаш си пред прага на някакво ново приключение, пред нещо хубаво, пред милиони избори.
И разбрах - когато наистина имаш нужда от това, животът те отвежда винаги на точното място, в точния момент, до точните хора. Всичко което се случва, наистина е трябвало да стане, за да те направи по-добър, по-силен, по-гъвкав, по-можещ, по-знаещ. Просто трябва да му се оставиш, защото колкото и да вървиш с юмруците напред, не можеш да насилиш хода на събитията и не можеш да избереш някои неща. Животът просто Е. Течението те завърта, удря те в различни брегове, завлича те в най-студените, най-мръсните, най-дълбоките води, но накрая винаги те отвежда на правилното място. Ти само трябва да му помагаш от време на време(нищо не е съвършено все пак) и да му се усмихваш повече (:

Няма коментари:

Публикуване на коментар