Как затваряш очи, посочваш си пътя и го приемаш за даденост? Никога не съм разбирала, как може да очакваш да е лесно? Нещо, всичко, каквото и да е, което си заслужава, което те осмисля и изпълва. От високите скокове се очаква да боли. Особено щом се излюпваш сега, щом сега излизаш от ембриона на собствения си малък свят, боли те.
Претръпнала съм откъм емоции, нищо не усещам и ми е трудно да те съжаля.
Понеже излязох преждевременно и целият този свят ми се случи, разля се върху мен реалност. Сега, когато се очите ти търсят мен за подкрепа, мога да ти дам само ритник в задника.
Защото те обичам, вярвай.
Няма коментари:
Публикуване на коментар