Астрономическото лято

По задушница, помня, носеше череши за всеки. Правеше ми червени летата и всичките седмици, изнизваше за секунди. Броеше ми звездите и къщите, през прозореца на влака, на връщане. Сега, когато трудно виждаш небето и си върна времето назад, вместо да го пазиш, когато сънуваш, и на свой ред, искам да те будя от кошмарите, всичко е друго. Просто не мога.
Задушава ме немощта и сладкото на черешите. Вече лятото тежи.