трябва да се давиш
мисля
във всяка емоция
щастие или тъга
да си гъбата
която попива всичко
до последната капка
да си детето
което се учи
и когато обичаш
да обичаш безусловно
и щом си щастлив
да се радваш безлимитно
тъгата да те боли
физически
а после да пускаш
всичко да си тръгне
понеже отново ще чака
зад ъгъла