Лесно се удивлявам на хора, които следват теории и вярват в превръщането им в практика.
(Бях такава, признавам си). Хора, които във връзката си с другите, следват линии и онова реципрочно "ако..., то...", а предвидими верижни реакции в психиката няма. Затова, колкото повече растеш (не само в годините), толкова по-лесно ти е да признаеш пред себе си, че закони и следствия, трудно се намират. Че няма рамка, в отношенията, която да можеш да следваш. Защото хората сме хаос и колкото повече търсиш връзка в реакциите, толкова повече ще се оплиташ.
Различни сме. И триковете чудеса не вършат. По-лесно е да бъдеш честен - пред себе си и пред другите, това е надграждането на
Аз, това е ъпдейтът, който толкова време ни отнема да постигнем.
Но трудно е, предполагам, да осъзнаеш, че единствено силен си в истината. А после да разбереш, че обичащите и оставащите, изглеждат така приковани към теб, не
заради, а
въпреки... (и тук изброяваш всички неща, които мислиш, че контролираш в отношенията си с хората).
Ученето боли.
...и става с порастване.
А колко е странно, че точно към момента,когато си честен и пред себи си, и пред другите, не се чувстваш нито надграден,нито ъпдейтнат. Празен от съдържание, по-скоро.Честита неделя
ОтговорИзтриванеАми, онази теория със зоната на комфорт (много, много, много я мразя), има доза истина в себе си. Понякога ъпдейтът идва с празнотата и разни негативни усещания. Ако се затрупваме с неизказани мисли и емоции, моментът в който ще ни натежат и прелеят, би дошъл доста бързо. Пък и без честност, трудно бихме разбрали истински себе си, както и другите няма да знаят... всъщност нищо реално за нас :))
ОтговорИзтриванеКое със зоната на комфорт? Имам нещо наум, но не съм сигурна:)
ОтговорИзтриванеАми, че щастието и личностното развитие започвало извън комфортната ни зона. Иначе казано, правилното действие понякога е неудобно, даже неприятно.
ОтговорИзтриванеПробвала ли си го?
ОтговорИзтриванеИзлизането от комфортната зона? Да. Да бягаш от комфорта и себе си, далеч не е решението, понеже все в някой момент ще се върнеш към същността си. Колкото до честността пред себе си, тя е задължителна, тежи, но и олеква. А честността пред другите - некомфортна, но нужна понякога. Но както писах в поста си от днес, никой никога не е питал, очаквайки пълната истина. Тя нали боли..
ОтговорИзтриванеЧестността й дава усещането, че владее ситуацията. Че ще й олекне, ама как не й се получава, защото зоната й на комфорт е зонално разпределена към друг :)
ОтговорИзтриване