Варианти

Има моменти, които знаеш, че ще запомниш, още докато се случват. Разни малки промеждутъци от време, без компания и без звук. Още от сега мога да кажа, че само за тях бих си мислила, докато умирам. Нищо стойностно или велико. Понеже хората сме просто устроени отвън и отвътре, живеещи в сложна права на времето.
Ако имах свободата, щях да живея за такива моменти. Щях съм писател, художник или друг мечтател, все едно. Може би, само тогава, бих живяла край морето. Бих пушила повече от комините (те нищо не представляват), но бих поемала същото количество дъждовна вода всяка пролет. Щях да имам място с веранда, където костите ми, остарявайки, биха запомнили формите. Както и цялото време на света за черно-бели филми, цветни картини, дебели романи и най-малко няколко вида кафе. Времето би било достатъчно само в дом с цвят на тъмен орех и звук на часовникови стрелки.
Свободата се оказва най-скъпото удоволствие. Иска ми се някой да я посочи като възможност, като реална опция за бъдеще. Мисля си, всеки има алтернативна представа за един различен живот, заровена дълбоко в съзнанието, прикована към идеята за лудост. Да си позволиш да си свободен..
не е като да не обичаш избора си. Просто опция, дишаш спокойно, щом знаеш, че е там.