Жалко е

Това от което винаги ме е било страх, все ме е застигало. Цял един процес на заминаване, никога нищо не съм оставяла след себе си, рядко ме помнят, рядко помня. Още по-рядко се е случвало да се чувствам празна от напускане, а тези месеци, все за това мисля. Понеже не за тръгването е жалко, а връщането. Когато виждаш непознат хоризонт, нещо ново, нещото, което всъщност не си обичал, което няма спомени в себе си, няма емоция. Жалко е дума, която използвам рядко. И ако ме познаваше, щеше да знаеш, че само след нея слагам знак за равенство с боли.
Жалко е, че някои промени се случват. Някак зад гърба ти, без да видиш, без да си подготвен. Като да напуснеш дома си, оголвайки го, оставяйки го само по стени, а после да се върнеш, за да оставиш ненужните ключове. След като всичко прключи, промените те оставят да се чувстваш празно и без път.
А аз пазя всички ключове, от всеки дом, който съм имала. Слабост, предполагам, нямам сили за оставяне. И живея някак с нея... но ме прави по-добра.