Септември миналата година

момичето с лилавите велурени ботуши
и дълги пръсти
прокарали си път
през коса с цвят на кестени
обмисляща
отнесена...

момичето
изпращащо дългоочаквани писма
с дъх на сандалово дърво
нанизали годините
и всичките им разкази
описани с мастило
и разлял се восък върху тях

стъпките
преминали по едни и същи улици
прегръдките
до-утре-в-толкова-часа-и-тук
момичето, чийто поглед търсех
всеки 15-ти
този месец
и всички останали месеци
на все един и същи ъгъл

не знаех
че ще остане
като никой друг ще спре
и няма да си тръгне
не искам да лъжа
не зная
какво да кажа
на приятел
на сбогуване