Laissez-faire

Искам тонът да е такъв, понякога, да е средиземноморско, бяло-синьо и по-малко носталгично. Искам да бягам от себе си и да се връщам в света, после обратното. Обикаля ми се из различни реалности, гледат ми се полярни нощи, пролетни вишни и няколко пустини. Да се губя в екваториални гори искам и винаги още малко свобода. Но това е проблемът да си laissez-faire - никога не е достатъчно. В друга реалност, индивидуализмът ми, вярвам, процъфтява в няколко географски пояса.