събота, ноември 10, 2012

Ноември

Има нещо различно в средата на ноември. Когато небето си изплаква очите върху голите клони на дърветата, когато листата целуват бавно земята и времето спира в късен следобед. Ноември е дим от комините, ауспуси и кестени. Разходките никога не стигат, просто искаш да свързваш с тънки червени конци краищата на един безкраен град, в който хората се губят, незначими в сиво-жълтия фон на света. Прозорците светят през дантелени завеси, свещи се палят, пух се разстила, а на масата касис и чай. 
Висока влажност на въздуха, сух и топъл дом, дъжд из ведро...
Най-моят месец е, през ноември съм аз.

5 коментара:

  1. Красив и уютен ноември... май и аз ще го харесам ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря за милите думи! Ноември е точно меланхолия.
    И с удоволствие, но тази година се преместих да живея в Лондон :)

    ОтговорИзтриване
  4. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  5. Хахаха, ей, тоя фейсбук, бе! Виждаш ли отстрани препратката към facebook на блога? Пиши ми лично и ще те намеря :)

    ОтговорИзтриване