Ако не исках да променям света, просто нямаше да ми пука за него. Бих пътувала до безкрайност, даже из пустините, не бих имала нищо. Мога да живея с един куфар емоционален и материален багаж, нищо повече. Щях да възприемам света, без да се опитвам да го разбера, щях да бъда просто наблюдател на великото. Толкова много гледки има за съзерцаване, нищо за правене, пясък за отъпкване, изгреви за посрещане, слънце, което да пари по кожата, вятър, който да минава през пръстите. Избрах си действието, обаче. И понякога изпитвам истинско съжаление, че в живота си, толкова много вършим, докато може би, неосъзнато, всичко пропускаме.Кое е по-смислено - да живееш в безделие или да забождаш с карфиците цели?
Все съм в двете крайности, така и не намерих баланса. Балансът ме изважда от равновесие. По средата на пътя - не мога.
Няма коментари:
Публикуване на коментар