Време разделно

Прекарвам вечерите си лежерно, с много glühwein и светлини над Темза. Мисля си, само тук можеш да имаш всичко, което поискаш, всичко нужно, за да се наживееш. Друг е въпросът, че не може да бъде съвкупност в живота...
време разделно е и утре ще губя, за да печеля.
Не може наведнъж, твърде много ендорфин ще отделя, това ли е логиката на съдбата?
Намира баланса, докато ме сблъсква с познатия ягодов дим и виното, нагарчащо по устните, по пътя за вкъщи. Дава ми непрекъсната липса на това, което някога зарових.
Няма кой да ми влива отровата, пълното щастие,
тя ме спасяваше, а сега освобождавам нагоните,
задоволявам всичките си нужди разделно.