Има нещо различно в средата на ноември. Когато небето си изплаква очите върху голите клони на дърветата, когато листата целуват бавно земята и времето спира в късен следобед. Ноември е дим от комините, ауспуси и кестени. Разходките никога не стигат, просто искаш да свързваш с тънки червени конци краищата на един безкраен град, в който хората се губят, незначими в сиво-жълтия фон на света. Прозорците светят през дантелени завеси, свещи се палят, пух се разстила, а на масата касис и чай.
Висока влажност на въздуха, сух и топъл дом, дъжд из ведро...
Най-моят месец е, през ноември съм аз.
Красив и уютен ноември... май и аз ще го харесам ;)
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеБлагодаря за милите думи! Ноември е точно меланхолия.
ОтговорИзтриванеИ с удоволствие, но тази година се преместих да живея в Лондон :)
Този коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеХахаха, ей, тоя фейсбук, бе! Виждаш ли отстрани препратката към facebook на блога? Пиши ми лично и ще те намеря :)
ОтговорИзтриване