Фениксът на гърба ми говори, че не съм доволна от това което съм. В постоянно търсене съм на нещо различно, нещо по-добро. Искам златен медал за update. Защото ако има  нещо, което със сигурност съм наследила, то е критиката към себе си.
А баща ми предпочита стените в хола цветни - бялото е демоде. Бялото плаши. И аз се плаша от стереотипи, и това съм наследила.
Виждам, че съм огледален образ само донякъде. После започвам да съм себе си. Да правя свои грешки и да удрям на камък след знаците за внимание. Честна ще съм - не знам какво правя. Но го правя толкова умело, че сама се вдъхновявам за прераждане.