Измежду мъглата на виелиците, все още виждам парченца разпилени спомени. Едно по едно се забиват в разширените зеници. Айсберг съм за твоя Титаник, врязваш се в мен почти нарочно. Заличавам всяка следа, но отново те има. Чакаш да отмине бурята и пак изгряваш успоредно със слънцата, към които си насочвам арбалета. Къде беше?
С хиляда и петия ми изгрев се връщаш.
Сън си.
Не искам да свърши, не искам да знаеш,
че те сънувах тайно,
С хиляда и петия ми изгрев се връщаш.
Сън си.
Не искам да свърши, не искам да знаеш,
че те сънувах тайно,
докато хиляда и петте ми луни
спяха.
спяха.
Няма коментари:
Публикуване на коментар