Докато принцесите си чакат принцовете-писатели, серенадите и многото цветя в един специален ден... всъщност се надяват да се превърнат в музи.
Междувременно думите ми са застопорени,
мислите ми са пресъхнали
и съм се превърнала в два камъка-прегради,
между които Одри Хепбърн си пали цигара
и прави черно-белия екран свое притежание.
Кой е по-влюбен - тя в киното
или киното в нея?
Кой за кого диша и твори?
Аз не искам да съм муза,
искам муза за себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар