Инстинкт за оцеляване

Ако стените можеха да говорят,
вероятно вечно щяха да тъжат.
И ако можеха да говорят,

щяха да разкажат за неща, които не желая да чувам,

за думи, в които не бих повярвала,

за хора, които предават,

за минало, което е надвиснало над покрива ми като сянка.
Щяха също да кажат колко много прах се трупа с времето върху неща,

които някога са ни правели щастливи

и биха отново, ако имахме време.

Ако стените ми можеха да говорят,
биха предпочели с мен да мълчат.

За случилото се и неосъщественото,

за мен, него, тях и всички други,

които са били или ще са.

За нещата, които не искам да знам или помня.
Ако стените ти можеха да говорят,
щяха да ме предупредят.
Но не могат.
Затова вярвам само в безпогрешността на инстинктите си.