Да се разхождат нежно по кожата ми, докато в мислите си пътувам из просторното небе. Обичам да мечтая за повече, много повече от вчера, нетърпеливо за днес, по-бързо от утре. Мечтая си дори когато нямам нищо. Когато надеждата се крие някъде под коприната на зеления есенен шал, който така идеално пасва на очите ми. Когато стрелите на зодиакалното ми аз се целят нависоко, прибързаните му решения обичам, усмивката, сляпата наивна вяра, кентавърската свобода. Когато любовта ми се изплъзва без да мога да го осъзная, но обичта към живота и малките му моменти ме обгръща с пълна сила. Когато неприлично сама пия бяло вино, само за да замъгля съзнанието си и вдишвам...
обичам.
Обичам много и кратко, и силно, и дълго, и безнадеждно, и мечтателски, звездно, галактически.
обичам.
живота май? Да, обичам да обичам.
Обичай! Усмихвай се! Живей!
ОтговорИзтриване