вторник, август 16, 2011

Непознат

Чашата ми с вино се препълни, спомените се затриха, земята на терасата се затопли, звездите изгряха, за да ги броя. Само сълзите пречат да ги видя. Лежа неподвижно, безсилно и те чакам.
Чакам те. Ти, който ще ме изтръгнеш от пипалата на безверието. От цинизма към чувствата. От омразата към обичта.
Защото знам, че си далеч, а пътят е дълъг. Ти само побързай, а аз чакам. Теб.
Който и да си.
...ти сподели около

1 коментар:

  1. Violka-Antevasin16 август 2011 г. в 23:05

    Оххх... колко непознати трябва да срещнем, за да намерим най-накрая 'познатия', с който ни е толкова хубаво, с който не се замисляш как правиш нещата, защото усещащ, че ги правиш добре. И че на теб ти е най-накрая добре. Не, грешка, не добре, прекрасно ти е... Ох колко...?

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)