Говореше за себе си, за нея, за младостта. Обичаше да говори за несериозните връзки, сериозните цели, бездуховното, плътското, меркантилното. Очите му попиваха жадно всяка извивка на тялото ми, всяка прегръдка превземаше нематериалното измерение на цялото ми същество, разнасяйки дрогата си във моите вени. Сега, когато реших да избягам, за пореден път ръцете му ме спират. Коленете му са протрити от земята пред входната ми врата, а усмивката му се опитва да ме окове.
Когато думите не тежат, вятърът ги отнася надалеч с чувствата и въпросите.
И споменът за нечий допир изчезва.
Вече не вярвам.
музика
Няма коментари:
Публикуване на коментар