падащи мечти

Мълчи ми се. С Него. Дълго, безнадеждно, оправдано и неизживяно.
Не знам обаче как безмълвно се прошепва "сбогом". Затова сега броя звезди, небето си превръщам в карта към мечтите и изричам заклинания за сбъдване. А утре ще потърся път през галактиката на топлите му длани, ще си нарисувам спомен и ще си отида. Тихо, както съм дошла, без нищо, боса, разпиляна, търсеща. Има време, в което трябва да спреш да се бориш. Да отпуснеш крехките си кости и да изпаднеш в безтегловност. Защото упоритостта не побеждава, волята не те крепи, а магиите ти са се свършили.
понякога... само понякога.
Звездният прах не е за двама. И метеорите не се делят.