A rush of blood

Първи инстинкт за дума - живот. Или не, не... още по-лошото начало: Какво е животът? Някои казват...
Ааааааа.
И ето че тук се започва едно дълго нищене на заплетените конци, разни дефиниции, правила, алгоритми..
Аз пък ще ти кажа живей. С пълна пара, движи си се напред, определяй си посоката и остави на нещото, което ни управлява, да си върши работата. Задачата ти е просто да решиш какво искаш. И потегляш... усилване, прогрес, динамика..
Вървиш. Бягаш. Спираш. Тръгваш. Падаш. Изправяш се. Прицелваш се и пак...
Има един момент на върховен екстаз, породен от пълната хармония със себе си. Някаква странна смесица межу щастие, прилив на адреналин, нетърпение, сигурност, спокойствие, завършеност. Можеш да го усетиш навсякъде, по всяко време, с повод или без. Поемаш дълбоко въздух, унасяш се и просто политаш. Върховната наслада, че живееш. И всичко друго е без значение.
Искам да изпълня мечтите си,
искам да тичам боса през дъждовната гора,
искам да се изгубя без да търся път назад,
искам да раздам още хиляди усмивки,
искам да усетя топлината на стотиците прегръдки, които ме очакват,
искам някога, някъде, да потъна в нечии очи, които виждат само мен,
искам те да ме открият, да ме накарат да се почувствам у дома,
искам да бъда живот за някого,
искам да изградя една завършена личност,
искам да я разруша, да разпилея и сглобя наново - парче по парче, реконструирайки смисъла и съвършенството,
искам да усетя топлата земя под краката си,
искам да насоча поглед към небето и да усетя хармонията с всяка клетка от тялото си..
Искам....
Цялата вселена-така безкрайна, а дори само малка частица от душата ти, е способна да я преизпълни с копнежа за живот.
После освобождаваш въздуха от оковите на дробовете си и осъзнаваш - Ти Живееш Пълноценно.