вторник, февруари 08, 2011

Безсилие или безразличие?
В един момент преставаш да се съпротивляваш и се понасяш по течението.. Водата те повлича толкова силно, толкова надълбоко, разграбва живота от тялото ти, студът сковава всеки мускул и преставаш да мислиш.
Когато сме подложени на мъчителните капризи на сърцето си, ни остава само да се молим да не се разбием в някой скалист бряг..
Мен водата ме понесе с пълна сила.
И искам само да успея да събера останките на безжизнената си душа някъде там, разпръсната върху величествения камък, разбила се в него с пълна сила, раздала всичко от себе си. Оказва се, да обичаш с всяка фибра на тялото си е като да скочиш сам в същите ледени, дълбоки води, които по-късно те изпълват до последния дъх живот.
И претръпваш. Късно е.
Понякога най-голямото удоволствие се превръща в най-болезненото наказание.

7 коментара:

  1. надявам се след време да угаснат, прекалено разрушителни са

    ОтговорИзтриване
  2. Когато обичаш-очакваш,а очакванията са нож с две остриета,или на твой език-както водата,така и скалата,към която те носи течението.

    ОтговорИзтриване
  3. Уморих се да говоря за любовта, да мисля за любовта, да... Затова ще кометирам само песента под текста -> Невероятно красиво и нежно изпълнение, толкова чувствено!

    ОтговорИзтриване
  4. Радвам се, че песента ти е харесала. Наистина "бърка в душата" :)

    ОтговорИзтриване
  5. Изпращам поздрав с това! Сигурно ти е попадало, просто изпращам "намигване" към твоя текст ;)

    ОтговорИзтриване
  6. Една вечер, много късно, нищо че беше точно преди последния изпит от сесията, реших повече да не се занимавам с глупости и преди да заспя прочетох разказа.. страхотен е, благодаря ти, определено беше далеч по-ползотворен от дебелия учебник (:

    ОтговорИзтриване