Преди пишех повече. Не защото сега нямам какво да кажа, а може би защото по-малко ми се говори. Защото съм се заслушала в чужди разкази, щастливи приказки и едно не мога отеква в съзнанието ми, eдно безсилие да променя миналото и да се впиша в по-спокойно настояще. Не влагам усилия - влагам всичко в проектите си.
Когато чертая бъдеще, не мисля за жертвите, не мисля за това не мога и за липсата на ресурси. Изчерпаема съм, но лъжа добре дори себе си - правя всичко цветно, ярко, за да привлече очите и да бягам от тук.
Гъсениците трябвало да се търпят, казват. Но пеперуди, чакани двадесет години все още спят зимен сън и колкото и да се мъчат да излетят, студът на миналото ги застига,
чупи крилете
и ме прави една такава зимна,
сиво-бяла,
непишеща
и ничия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар