Когато си огледаш статистиката, виждаш много за себе си или поне това, с което анонимните са те запомнили. Така става и когато важните разговори започват да се проточват повече от четири часа и две кафета. Удивително е как животът ни води на точното място и при точните хора, когато най-много имаме нужда от тях. Как напълно непознат може да те упъти в бъдещето по-добре от всеки друг и как местата, които мразиш, са същите, които те учат да бъдеш по-добър във всичко.
Силно вярвам, че свободата на действие е илюзия на егото. Просто защото дори правейки това което искаш, действаш под напора на нечие влияние и на собствените си компромиси. Кой щеше да си ако нищо не те направляваше? Как щеше да знаеш, че това е посоката?
Ходя по знаци, които отдавна съм предначертала
без да зная.
Харесвам!
ОтговорИзтриване