четвъртък, декември 27, 2012

Rehab

Започнала съм да живея с малко, да пътувам с малко и да не изисквам вече. В багажа ми има ключове за поне пет места и телефон, който рядко звъни. Толкова. Дори дрехи не нося със себе си, даже това ми тежи. Мислите ми съвсем не са достигнали правилна локация, а тялото не знае накъде да бяга. Само разбира как иска все повече, нищо, че изхвърля също толкова от живота си. Не знам как стигнах тук. Не е черно, нито сиво, просто е различно. И просто някак не зная мога ли повече и до каква степен съм способна да се променям. Не зная на какво съм готова, даже моралните си прегради разнищвам, за да видя по-добре хоризонта.
Тръгнала съм към вкъщи душевно, тялото май ще последва.

Ride.

Няма коментари:

Публикуване на коментар