Имам стая на последния етаж. Цялата в лилаво и дантелени завеси, през които лятното слънце рисува. По килима ми още се виждат петна от маслени бои и червен лак за нокти, които така и не изтрих. Имам тераса с гледка към детска градина, от която още в осем се разнасят викове и събуждат задомените гълъби на покрива. И море има, нищо, че не го обичам и го виждам рядко, има го - десет минути и съм там. Когато ме обземе страх или просто безсъние в пет сутринта, сядам на пода в кухнята с огромна чаша кафе и слушам стрелките на часовника. Изгасят и последните улични лампи, а сивото небе все още се извалява над тихия град. Семейството ми непробудно спи...
Имам всичко.
У дома.
У дома.
Няма коментари:
Публикуване на коментар