Вечерна критика

Все по-често откривам, че хората обичат да изказват мнението си за всичко, което не би ги засегнало косвено. И като по ирония, точно тогава, считат, че са експерти. Грозно е, толкова е грозно... когато не си стъпил в нечии обувки. Докато не ги разходиш и не изрисуваш с тях успоредни прави върху картата на някой град, после перпендикуляр до кръв. До болката, докарала го до безизходност, до стените, които някак си разбива. 

После спираш и разбираш, че грешиш.

Критици винаги ще има.
Само не ги слушайте.