Пътувам

Гложди ме мисълта за пропускането. И може би желанието ми да видя всичко, убива възможностите ми да създам каквото и да било. Нищо, че и това не знам. Не знам какво точно целя да създам, понеже все съм липсваща. В градовете от миналото си, в живота на хората, дори в някои моменти, в които всъщност присъствам - пак ме няма. Научих този номер от малка и го прилагам успешно повече от двайсет години. Разтягам се между спокойствието, което умората ми изисква и неизживяното, което все още ме привлича. Искам да си намеря мястото, а знам, че не желая да пускам котва. Искам и Нова Зеландия в зимно утро, и Лондон в следобеден дъжд. Може Рио по залез, Ню Йорк посред нощ или Париж пред разсъмване. Страх ме е, че не обичам достатъчно пътя, който съм си избрала. Или може би никога не съм избирала все още. Страх ме е, че никога няма да се установя,
признавам.