събота, декември 01, 2012

Не искам да виждам

  Има няколко неща, които тайно зная, че сърцето ми няма да издържи, още по-малко пък да приеме. Наясно съм, че ще се срина, щом видя много по-малко страшни неща, от тези, които съм виждала. Обръщайки се назад, си мисля в какъв противовес на логиката съм изпаднала, за да се страхувам от загубата на това, което съм нямала.
  Спомням си опустял нощен плаж през лятото, когато с плач търсех нещо, носещо далеч по-скъп спомен от цената си. Да търсиш в тъмното с часове е сигурен знак за това, че не искаш да приемеш реалността. Във всеки един смисъл. Казват, че колкото повече се опитваш да опазиш всичко, което обичаш, толкова по-бързо и лесно ще изчезне.
  Пример съм за намирания и загуби, за това как от страх, удавяш всеки шанс за пълнота на щастието.
Страх ме е по малко да гледам, да вярвам, да се моля, да спра да се надявам,
страх ме е, че всичко, което видях да се изплъзва от ръцете ми
и ще видя как изчезва напълно,
може би е истина.
броя си и черните дни
без.теб.

1 коментар:

  1. и аз ги броя..черните дни. понякога ми става по-светло, но егото е убиец на светлината. дръж се. пъзелът се подрежда винаги, когато сме истински себе си и слушаме сърцето си.

    ОтговорИзтриване