сряда, ноември 02, 2011

За тихата лудост

Има невероятни неща, да. А може би е само едно, но пък е най-невероятното: колко ограничени могат да са хората.
Приехме да сме оградени от закони, оковани от морал и най-страшното - ограничени от собствените си възгледи. И не мога да разбера кое е по-голямото зло - да си тесногръд, или да живееш сред такива?

Обзема ме тихата паника докато се самозасипвам с въпроси, защото аз се рея в безтегловност. Очите ми търсят, но не бързат да открият земя. Чакам обетованото, незавладяното, докато ме обграждат с примирение.
Къде се спира?
Страх ме е да не обтегна твърде много кордата на лудостта и въображението, тя и без това е толкова прозрачна.

2 коментара:

  1. Разбира се, че по-голямото зло е да живееш сред тесногръди, ако са си такъв, не го осъзнаваш.:)

    ОтговорИзтриване
  2. И аз това казвам, мамка му, и ме хваща яд на наще, че не възпитаха в мен ограничена личност.

    ОтговорИзтриване