London calling

И ето, че водите на Темза прииждат, за да залеят душа и тяло, за да приютят, макар и временно. Все още стоя на моста и чакам търпеливо, докато очите ми безчувствено отмерват стрелките на Часовника. Не е моето място и не е моят дом. Но е моята крепост, която ще ме предпази от посредствеността. Вярвам.
И не толкова защото искам, а защото трябва. Казват "остави се на течението". Ще, ще. Остават месеци. Броя и се надявам да се случи. Спасението.
Чакам Темза да ме повлече.