Миналото бавно се стопява помежду ни, разтича се по мястото, където му обърнах гръб, впивайки се тихо в земята.
Спокойно наблюдавам как моето някогашно "всичко" се раздава на живота, другаде, на повърхностното, на изборите си, превръщайки се в "нищо".
Липсата не те обзема, когато имат какво да навират в лицето ти, а когато сърцето пожелае. Ревността не надделява в този, дръзнал първи да си тръгне. Точно както обич не се връща там, където някога е горяла.
За любовта няма rewind, щом си я пратил в кошчето.
Тъжно ми е, че съм толкова безчувствена за раната, в която сипвах някога солта.
Всеки си има минало, където са разпръснати частици от света му, а и от самия него. Обич може да не се връща, но не бива да е повод за тъга, а за усмивка, че някога е горяла и е топлила сърцето ти. Пък кой знае, някой съвсем случайно може да се влюби в тази усмивка. :)
ОтговорИзтриване