Когато ме обичаха, затварях си очите.
Потъвах в себе си, разпръсквах искри и надежди, подарявах усмивки, тайно поглеждах и ги връщах обратно на земята.
Намразваха ме, обичаха ме, вярваха и пак се обръщах към другата посока.
Когато ме обичаше, отворих прозорците на душата, разгърнах атласа си и го потопих в хормони. Давах, давах всичко, мирисът на плътта ми, зеленото на очите, чувствата запазени само за живота, изтръгнах корените си и го последвах.
И пак бях навсякъде.
Той пак се обърна и си тръгна тихо, незабележимо, точно както е дошъл.
Сега, когато ме обичаш, спри. Не се отгръщай, не преизпълвай дробовете си с надежда, не ме обвързвай с щедростта си, защото винаги след миг ме няма.
Не ме обичай, бях и там, изживяла съм си всичко vice versa.
Няма коментари:
Публикуване на коментар