Танц

Винаги съм искала да споделя танц, на фона на песен като тази. С някой, когото обичам. Някой, който ме обича. Този някой, с когото ще си отворим бутилка отлежало уиски, ще се насладим на кутия сладолед за десерт, ще ми разкаже как е минал денят му, може би ще проведем някой безсмислен спор, ще се посмеем. Този някой, който ще пусне музиката, ще ме придърпа към себе си, за да усети аромата по кожата ми, ще се огледа в очите ми, ще прокара пръсти, възхищавайки се на мекотата на косата ми, ще ми прошепне тихо най-нежните думи, ще ми подари най-чаровната си усмивка и ще ми позволи да отпусна глава на силното му рамо, отвеждайки ме далеч, в друг, магичен свят, където въздухът е пропит с мириса на парфюма му, където ще съм най-желана, най-обичана, избрана. Където той ще пази всички цветя и въздишки за мен. Някой, чиято прегръдка ще ми носи достатъчно топлина и спокойствие. Сила. Аз, той, музиката и приглушената светлина. Другото е само тишина. Защото наистина вярвам, че тези които се обичат, си казват най-истинските думи, без да говорят.

А как ми се иска да вярвам в скромните копнежи на сърцето си. Май е време да запаля светлините.