Есените ми миришат на касис и дъждовна водa, на късно разплакани макове. Къде се губиш, когато се търсиш? Аз вървя по неотъпкани пътища, места, които само аз мога да видя, но някой ден, ако останеш, ще те взема със себе си. Ще видиш сивото на небето с други очи, ще се научиш да не следиш часовници, ще слушаш тишината и обещавам, ще я заобичаш повече от мен. Ще знаеш как да усещаш с длани вятъра, да ги провираш през студения пясък на морето през ноември и на въпреки ще ни е топло. Ако някога останеш, може би ще разбереш всичко непонятно досега, всичко в мен, което ти веднъж нарече особено.