Веднъж, преди много години, ме питаха къде си търся смисъл. В щастието, отговорих.
И все още е така.
А ако можех да го опиша, щеше да е като да вършиш всичко което обичаш, без да тежи. Както когато те кара да чакаш следващата секунда, както когато утре не стига - просто не спираш днес. Когато те намери някога по пътя и се опита да те задържи, а ти не виждаш. То все остава, търпеливо чака да го преоткриеш и да му платиш.
Намери това, което обичаш и му позволи да те убие, каза Буковски веднъж.
Аз го оставям да ме убие бавно, свивайки сърцето, запълвайки три времена и цяла една паралелна вселена. То ми позволява да се скривам и изгубвам в нея всеки ден, топи ми снега в душата, а аз му плащам в реалността.
Няма коментари:
Публикуване на коментар