Пътеводител

Обичам да търся и купувам куфари (почти толкова, колкото самия път). Винаги са тежали, не толкова физически, но достатъчно за да ми пречат да дишам. Сега вървя по топлата земя на Франция, преди да оставя дъждовете на Острова, да се извалят над мен. Държа пътеводител за Нова Зеландия (може би е карта към бъдещето, с малко късмет, кой знае) и пътувам без чувството на липса, без усещане, че оставям нещо зад себе си. Нещата са съвсем други, далеч по-реални от преди две години. Не приличат на мираж и освен мъглата рано сутрин, всичко останало е различно.
Не е по-добро, просто е по-осъзнато. Защото сравнения отдавна не мога да правя, а и не искам. Понеже открих, че нищо не може да бъде заместено, но може да бъде обичано по-различно.
Осъзнато е думата, да.
Пораснах.