и не посмях да ги събирам - страх ме беше от повтаряне на една и съща история до безкрай, винаги бягам от този сценарий. Оттогава живея за себе си - петнадесетте минути слава на самотата. Толкова са се свили големите проблеми пред едно чисто бъдеще, просторно вакуумирано в сравнително малък живот, стига ми колкото спокойно да дишам. Всичко нужно е останало, докато другото някак само се изплъзна с времето и остана незабелязано. Нямам задължението да бъда нещо и все още съм тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар